Урогенитални инфекции по време на бременност

Урогениталните инфекции по време на бременност могат да бъдат опасни. Те водят до нарушения в развитието на плода и до раждането на болно дете.

Инфекциозно-възпалителните заболявания по време на бременност имат общи черти:
- заразяването (инфектирането) на плода може да се предизвика както от остро заболяване у майката, така и при активиране на хронична инфекция по време на бременността
- голяма част от заболяванията на бременните, протичат латентно
- активирането на хроничните (персистиращите) инфекции е възможно при всякакви хомеостазни нарушения в организма на бременната / стрес, ОРВЗ, и др. /.
Под вътреутробно инфектиране се разбира процеса на вътреутробно проникване на микроорганизмите, без признаци на заболяване.
Диагнозата се поставя при специфични параклинични изследвания.
Вътреутробното инфектиране не означава непременно заболяване.

Вътреутробно инфектиране имаме не само при разпространение на инфекциозните агенти в организма на плода, но и при проявата на редица морфологично-функционални нарушения в работата на различните органи и системи, характерни за дадено инфекциозно заболяване.

Широк е спектърът на причинителите на вътреутробната инфекция. Това са както различните видове бактерии, така и гъбичките, микоплазмата, хламидията, вирусите. Най-често се наблюдават смесените инфекции – бактериално-вирусни.

Фактори на риска

Преди всичко това са:
- хронични огнища в организма на майката (в това число наличие на възпалителни заболявания на органите в малкия таз, урогениталните инфекции)
- първично инфектиране по време на бременност
- понижен имунитет (анемия, тромбоцитопения, автоимунни заболявания)
- утежнена акушерска анамнеза
- неблагоприятни социално-битови фактори.

Степента на тежест на вътреутробните инфекции зависи от срока на бременността, от вида на причинителя и неговата вирулентност, от това дали е първична или вторична инфекцията, от пътищата на проникване на инфекцията, от състоянието на организма на майката.

Вътреутробните инфекции могат да влияят върху процесите на имплантация и плацентация, върху развитието на самия плод.

Диагнозата се поставя трудно, възможна е само в случаите когато имаме съчетаване на клинични и лабораторни данни.
- клиничен метод – следи се как протича бременността, има ли данни за инфекция
- методи за оценка на фетоплацентарната система – ехография, доплерово изследване, кардиотокография
- микробиологични и серологични изследвания
- хорионбиопсия
- амниоцентеза
- кардиоцентеза и др.

Влиянието на вътреутробната инфекция върху развитието и състоянието на плода е различно в различните срокове на бременността.

При бременност 4-12 седмици, проникването на микроорганизмите става през хориона. Обикновенно бременността завършва с аборт.

В първия триместър на бременността специфичните клинични признаци за наличие на вътреутробна инфекция няма. Косвено се мисли за нея, ако имаме:
- повишен тонус на матката
- кървене
- промяна във формата на плодното яйце
- хипоплазия на хориона
- увеличено или персистиращо жълтъчно мехурче.

Инфекциозните фетопатии започват след 16 г.с. – наблюдава се генерализирана инфекция на плода.

В третия триместър плодът реагира чрез локални реакции на инфекцията. Могат да се наблюдават енцефалит, хепатит, пневмония, нефрит.

УЗД

Признаците, които показват евентуално наличие на вътреутробна инфекция във втори и трети триместър на бременността са следните :
- хипоксия на плода
- фетоплацентарна недостатъчност
- увеличение или намаление на дебелината на плацентата
- калцификати в черния дроб, слезката и мозъка на плода
- поликистоза на белите дробове, бъбреците, черния дроб
- разширени чревни бримки на плода.

Профилактиката на вътреутробните инфекции се състои в :
- планиране на бременността
- съблюдаване на личната хигиена
- ограничаване на контактите с животни
- своевременно и адекватно лечение на всички инфекциозни заболявания, преди и по време на бременност.

Най-често срещаните урогенитални инфекции по време на бременност са:

1. Бактериалната вагиноза – нормалната лактофлора става смесена (гарднерела, микоплазма, и др). Честотата й е около 20% (различни източници).
Влияние върху бременността – повишава риска от спонтанен аборт, преждевременно раждане, гнойно- възпалителни заболявания.
Диагностика – микробиологично изследване (влагалищен секрет), клинически признаци.
Влиянието върху плода – понижава телесната маса, предизвиква хронична хипоксия.
Профилактиката се състои в своевременно възстановяване микрофлората на влагалището.

2. Урогенитална кандидоза – среща се в около 30 % у бременните жени. Причинител – дрождеподобни гъбички от рода Candida albicans.
Клиниката се характеризира с вулвовагинит.
Диагнозата се поставя след микробиологично изследване на влагалищния секрет.
При плода може да настъпи интранатално контактно заразяване.
Профилактика – саниране на бременната жена.

3. Урогенитална микоуреоплазма – среща се в около 15- 40 % от бременните.
Причинител – Mycomplasma homimis, Ureaplasma urealiticum.
Предава се по полов път и интранатално.
Клиника – безсимптомно протичане. Наблюдават се цервицит, преждевременни раждания, хориоамниотит, многоводие.
Диагнозата се поставя след микробиологично изследване.
Може да предизвика у плода конюктивит, вродена пневмония, респираторен дистрес синдром, хронични заболявания на белите дробове, менингит, неонатален сепсис.
Профилактика – своевременно лечение на бременната жена.

4. Урогенитална хламидия – инфектирани са до 7 % от бременните.
Причинител – Chlamydia trachomatis.
Предава се по полов път, анте- и интранатално.
Клиника – безсимптомно протичане. До 80 % от заразените имат цервицит. Увеличава се риска от преждевременно раждане / 1,5 пъти /, наблюдава се многоводие, хориоамниотит.
Диагноза – микробиологично изследване, серология.
Влияние върху плода – от 20 - 50 % се срещат конюктивит и пневмония от 10 -20 %.
Профилактика – саниране на бременността.

5. Трихомониаза – среща се до 5 % при бременните.
Причинител – Trichomonas vaginalis.
Предаването става по полов път.
Клиника – вулвовагинит, дизурия, повишен риск от преждевременно раждане, гнойно- възпалителни заболявания след раждането.
Диагноза – микроскопия на нативна намазка.
Влияние върху плода – децата се раждат с ниско тегло.
Профилактика – лечение на бременната.

6. Инфекция предизвикана от Herpes simplex – среща се до 40% от бременните.
Път на предаване – полов, пряк контакт.
Клиника – епизодично появяване на херпес.
Влияние върху плода – риск от заразяване при пряк контакт в 50 % от случаите.
Профилактика – цезарово сечение. При първична инфекция преди раждането, лечение с ацикловир при рецидив.

7. Цитомегаловирусна инфекция – от 10 – 30 % от бременните са серопозитивни.
Път на предаване – контакт с биологични течности на болния, полови контакти с болен.
Клиника – В около 20 % от бременните възникват неспецифични симптоми на вирусна инфекция – треска, фарингит, лимфаденопатия.
Диагноза – серологично изследване. Влияние върху плода – в 90 % от случаите в момента на раждането не се наблюдават симптоми. На по- късен етап се появява глухота (5 - 20%), изоставане в нервно – психическото развитие.
Профилактика – не бива да се допускат контакти с болни или серопозитивни.

Кога трябва да се прекъсва бременността?

Това се прави когато имаме:
- първичен генитален херпес или цитомегаловирусна инфекция в началото на бременността
- при първична токсоплазмоза в ранен срок на бременността
- при рубеола.

Кога се лекува безсимптомната бактериурия?

В случаите когато имаме повече от 10 le в 1 мкл нецентрофугирана урина, две положителни проби без да се проявяват симптоми и наличие на микроорганизъм (причинител от един вид) се провежда антибиотично лечение – обикновенно с цефалоспорини.