Женско здраве

Периоди в живота на жената

1. Детство. Този период започва от раждането и трае 7-9 години.
2. Пубертет. Периодът на полово узряване започва на 9-10 години и завършва на 17-18 годишна възраст.
3. Период на полова зрелост. Продължителността на този период е около 30 години.
4. Период на загасване на половите функции. Този период започва от 40-45 годишна възраст и трае повече от 2 години.

Менструален цикъл

1. Менструацията представлява кървенисто-слузесто течение от матката, с което се изхвърля подготвения за загнездване от оплодената яйцеклетка, но неизползван функционален слой на ендометриума.

2. Интервал. Под менструационен интервал се разбира броят на дните от началото на една менструация до първия ден на следващата. Нормалния менструационен цикъл най-често е 28-дневен.

3. Ритъм.Менструацията е ритмична или правилна, когато се явява през еднакви интервали.

4. Времетраене. Нормалното менструационно кървене трае 4-5 дни и спира спонтанно. Границите на нормата са между 3 и 8 дни.обикновено продължителността на кръвотечението у една жена е постоянно и рядко показва колебания.

5. Количество на менструационната кръв. При нормално протичаща менструация жената губи не повече от 50-100 мл. кръв.

Хигиена при менструация

Преди всичко, докато трае менструацията, жената трябва да полага особени грижи за чистотата на цялото тяло, най-вече на външните полови органи. Достатъчно е измиването с хладка водаи сапун най-малко два пъти дневно преди смяна на превръзката. Трябва да се избягва горещия душ и топлите процедури, които усилват кръвотечението. Желателно е превръзките да се сменят често и употребата на тампон да става само в краен случай и то за кратко време.

Аменорея

Аменореята представлява липса на менструация за повече от три месеца. Има два вида физиологична и патологична менструация.
Физиологичната аменорея се наблюдава у момичетата от раждането до периода на полова зрялост и появата на първата менструация.
Патологичната аменорея представлява тревожен белег за наличие на заболяване у жената.

Функционални маточни кръвотечения

1. Кръвотечения в детството. В детската възраст функционалните маточни кръвотечения са редки и след няколко месеца престават от само себе си.

2. Кръвотечения в пубертетно-юношеския период. Като причина за тях в тази възраст могат да се посочат телесното и полово недоразвитие, лоши битови условия, непълноценно хранене, различни инфекции.

3. Кръвотечения в годините на полова зрялост. В тази възраст се наблюдават както овулаторни, така и анувулатони кръвотечения, като овулаторните кръвотечения са по-често в сравнение с другите възрастови групи.

4. Кръвотечения в климактериума. Критичната възраст у жената протича в 4 фази, като в отделните фази хормоналното състояние на половата система е различно.

Симптоматични кръвотечения

Тук спадат кръвотеченията от половите органи, които нямат връзка с менструалния цикъл и са белег на някакво заболяване на матката, влагалището или външните полови органи.

Миома (леймиома) на матката

Маточната лейомиома е сред най-популярните доброкачествени туморни образования в човешката патология. Тя е най-често диагностицираната туморна формация в тазовата кухина на жената. Представлява разрастване на гладката мускулатура на матката с голямо разнообразие на броя, разположението, темпа на нарастване и клиничните прояви.

В буквален превод миома означава тумор от мускулна тъкан (myo-мускул и oma-тумор ).

Маточната лейомиома се наблюдава най-често при 30-40 годишни жени, но може да се срещне и в много по-млада или по-напреднала възраст.

Една от най-младите ми пациентки с миома е на 13 години, но по принцип заболяването се среща рядко преди 20 годишна възраст.

Миомата е доброкачествено туморно образование, което обаче може да се прояви като тежко и сериозно заболяване на жената, с временни или постоянни последици за нейното здраве. В редки случаи може да дерегенерира в злокачествено.

Кои са рисковите фактори на които всяка жена трябва да обърне внимание?

На първо място това е наследствеността. Ако майката и бабата са имали миоми, голяма е вероятността тя да се развие и у дъщерята.

Расовата принадлежност също не е за подценяване. Доказано е, че честотата на миомата при чернокожите жени и азиатките е многкратно по-голямо.

Броят на бременностите е от значение. Безплодието двукратно повишава риска от развитието на миома -„която матка не ражда деца, ражда миоми”.

Увеличението на телесната маса е относително опасен фактор- при жени с тегло над 70 килограма миомата се среща 3 пъти по-често. Затова пък пушачките могат да ликуват - пушенето на цигари намалява риска от развитие на миомни възли.

Кога една жена трябва да потърси лекарска помощ?

Когато се промени характеристиката на менструацията (стане по-обилна и продължителна), когато се наблюдават неправилни маточни кръвотечения (кръвотечения между циклите), които водят до анемия, когато се появят болки ниско в корема (с различна интензивност и продължителност), когато имаме смущения в уринирането и дефекацията (притискане от миомата)- във всички тези случаи трябва да посетим гинеколог.

Подробната анамнеза, гинекологичното изследване, ехографската диагностика, хистероскопията и лапароскопията - това са методите чрез които се поставя точна и качествена диагноза.

На настоящия етап от развитието на гинекологичната наука и практика съществуват няколко възможности за успешното лечение на маточната лейомиома. Оперативното лечение се подразделя на 2 групи-радикална с отстраняване на матката заедно с шийката и органосъхраняващо - с отстраняване само на миомните възли.

Радикалната операция се провежда при голяма миома или при бързо растяща миома или в случаите когато пациентката е над 45 години и е приключила с детеродните се функции.

Основната задача на органосъхраняващата операция е запазването на матката при млади жени с цел по-нататъчни успешни бременности.

Консервативното лечение на миомите се осъществява с медикаментозни и немедикаментозни средства.

При насочване към медикаментозно лечение се отчитат възраста и нервнопсихологическото състояние на болните, както и наличието на различни хронични заболявания. Използват се различни хормонални препарати, но в интерес на истината резултатите на са особено добри.

Билколечението и диетолечението са доста популярни у нас, въпреки съмнителния ефект.

С билки е трудно да се постигне регресия на миомните възли, но е възможно да се забави, или подтисне тяхното нарастване.

Назначената диета следва да съблюдава ниско ниво на естрогените.Това означава да се избягват местни продукти (нерядко при отглеждането им се използват хормонално активни съставки). Мазнините в храната трябва да се избягват. Допълнително биха могли да се включат витамин В комплекс (липсата му води до повишаване на естрогеновото ниво), витамин Е и витамин С (регулират кръвотечението).

Как да се предпазим от развитието на лейомиома?

За съжаление точна рецепта няма.

Но хигиенносъобразния начин на живот, редовните профилактични гинекологични прегледи ще доведат до намаляване риска от развитието на миомата, както и до ранна диагностика, която от своя страна води до по-качествено наблюдение и предотвратяване на големи усложнения.

Доброкачествени тумори на яйчниците

Туморите на яйчниците се разделят на две групи: полифериращи бластоматозни тумори на яйчника(кистоми) и непролифериращи(небластоматозни) тумори на яйчника(кисти).
Бластоматозни тумори на яйчника(кистома) представляват истински туморни формации, които могат да достигнат неограничени размери.
Небластоматозни тумори на яйчника(кисти) представляват ретенционни кисти, които са с ограничен растеж.
Диагностиката на яйчниковите тумори се основава на анамнезата, огледа, палпацията на корема и влагалищното изследване. Освен това се използват специализирани методи на изследване: туморни маркери, скенер, магнитно-ядрен резонанс, УЗД.