Инфекции и бременност

Честотата на инфекциозните заболявания през бременността е трудно установима, защото повечето от тях “минават“ като грипоподобни. Специфичните инфекции- заушка, рубеола, дребна шарка, варицела, се срещат рядко – веднъж на 10000 бременни жени. Доказан тератогенен ефект върху плода имат:

  • рубеола – 6.8%
  • заушка – 2.3%
  • варицела – 2.1%
  • морбили – 7.1%.

На вирусните инфекции често се приписва етиологична роля за спонтанните аборти. Главен фактор е гестационния срок, през който действа вирусът. Инфекцията може да причинява невъзвратими структурни малформации по време на органогенезата или да уврежда “завършени“ нормални органи, като промените са преходни.

Вирусен хепатит

Хепатит А се причинява от вирус, който се разпространява от човек на човек по фекално-орален път.
Хепатит В (серумният хепатит) се предизвиква от вирус, който се разпространява по кръвен и полов път.
Бременната жена може да заболее от всички видове хепатит, но най- често от хепатит В. Плодът обикновенно се заразява от майката по време на раждането. Предаването на инфекцията на плода е често – 60- 70 % през третото тримесечие на бременността, и много по- рядко – през първото и второто тримесечие – 10 %. Повечето от инфектираните деца остават в добро състояние, но могат да станат хронични носители на инфекцията. Сериозните увреждания на черния дроб са рядкост.
Деца, родени от майки “ носителки на вируса “ могат да бъдат инфектирани и самите те да станат хронични носители.
Необходимо е да се постави точна диагноза между отделните видове хепатит, тъй като хепатит А протича леко, не създава хронично носителство за разлика от хепатит В и от другите видове хепатит.
Диагнозата-само серологично.
Лекарственото лечение – само от инфекционист.

Varicela

През бременността варицелата е рядко заболяване поради прекарването й в детството и създаване на имунитет. През ранните месеци на бременността варицелата не поразява плода.

Вроден варицелен синдром-проявява се като необичайни дефекти по крайниците, хипоплазия на костите им, увреждане на мозъка с различна степен на атрофия на мозъчната кора.

През късните месеци на бременността децата могат да се раждат със слаба, умерена или тежка варицела. Тежка форма на вродена варицела у новороденото се наблюдава, когато изривът у майката настъпва в растояние на пет дни преди раждането или непосредственно след раждането.

Morbilli

Заболяването е рядко сред възрастните, респ. сред бременните поради наличието на ваксинация.

По-чести са преждевременното раждане и интраутеринната ретардация на плода. Вродени малформации не се срещат след прекарана дребна шарка.

Rubeola

Плодът се уврежда при първична инфекция на бременната. Реинфекцията не представлява риск за него. Когато жената се инфектира през първите 10-12 г.с., плодът се заразява в над 95 % от случаите. Значение има времето на заразяване: колкото е по-ранна бременността, толкова по-вероятен е рискът за плода.

Диагнозата не може да се поставя сигурно само с клинични методи. Необходимо е серологично изследване.

Всяка жена трябва да бъде имунизирана срещу рубеола още преди забременяването. Ако бременната жена е в контакт с болни от рубеола или заболее от рубеола в ранните срокове на бременността, поставя се въпроса за евентуално прекъсване на бременността, за предпазване на плода от развитие на вродена рубеола, респ. – от малформации.

AIDS (СПИН)

Начин на заразяване- заразяването става при полов контакт. Засягат се лицата с многобройни полови партньори. Втори по честота е кръвният път. Плодът през бременността се заразява трансплацентарно, а през време на вагинално раждане – и от цервикалния и вагиналния секрет на майката (“ вертикално заразяване“).

Вирусът на СПИН е открит и в майчината кърма, поради което новородените деца могат да се заразят и при кърмене от болна майка.

Начинът на раждане не променя риска от перинатално заразяване с HIV.

Поведение – Всяка бременност със серопозитивен или даже серонегативен тест, но при серопозитивен съпруг (партньор) трябва да се прекъсва по медицински причини през първата половина на бременността. При напреднала бременност жената се контролира чрез ултразвук относно евентуални отклонения – хидрамнион, малформации, хипотрофия на плода. Раждането се води вагинално. Цезарово сечение – само при акушерски индикации. Естествено раждане се извършва в изолационен сектор. Кърменето все пак не се разрешава.

Хламидийна инфекция

Chlamydia trachomatis се смята за главен причинител на негонококовия уретрит. У жените тя причинява ендоцервицит, ендометрит, салпингит и тазова възпалителна болест и е честа причина за стерилитет, извънматочна тубарна бременност и т.н..

Сред бременните инфекцията се установява от 2 до 37%. Болните бременни жени с промени в шийката заразяват децата си при вагинално раждане в 60%. Около 20 – 50% от децата на такива майки през I-II месец от живота си развиват хламидиен конюктивит, а 10-20% - пневмония. Хламидийният конюктивит се развива през първата седмица от раждането. Пневмонията се отличава със засилваща се кашлица и умерен респираторен синдром.

Лечението извън бременността е ефикасно с тетрациклин или доксациклин, и двата антибиотика – per os.Задължително се лекува и сексуалният партньор.

През бременността хламидийната инфекция е често асимптомна. Предпочитаният медикамент за лечение е еритромицинът. То е ефикасно и се предотвратява “ вертикалното “ заразяване на детето по време на раждането.

Amoxicillin се оказва също така много добър антибиотик за лечение на Chl. Trachomatis през бременността.

Кандидозен колпит

Причинява се от Candida Albicans. В 20% от жените заболяването протича асимптомно. Половият път на разпространение има малко значение. През бременността честотата на вагиналната кандидоза се увеличава. Влиянието на вагиналната кандидоза върху плода и новороденото не е добре проучено, но не е съществено.

Трихомонален колпит

Сред бременните трихомоналния колпит се среща в 4-60%. Ролята на трихомониазата през бременността не е добре проучена.

Лечението се извършва с Metronidasol, но не се препоръчва през първото тримесечие на бременността.